За книгата: година / „Никой никога не е идвал тук, дори местните момчета, но тя реши да рискува. Оглеждайки се наоколо и треперейки, Вики изтече - няма друг начин да го кажем! - в огромната порта, те не бяха плътно затворени, празнината остана "Защо са нужни такива имения?", Помисли си тя, оглеждайки се, благодаря, фенерчето на баща й все още светеше. Отпред имаше стълба и Вики се изкачи по нея. Изглеждаше, че тук действат грабители: стените бяха буквално разкъсани, само на някои места беше запазена красива цветна украса, която или не беше забелязана, или не се смяташе за ценна и беше оставена така. Но Вика не се интересуваше от камъка, тя търсеше нещо съвсем различно и накрая го намери…»